Керем вижда майка си и Ихсан да излизат от съдебната зала и пита майка си, дали са се спасили от баща му. Мелек му отговаря, че всичко не е окончателно, ще има и второ заседание.
-Мамо, аз бях тук, за да кажа, че искам да живея с теб – казва ядосан Керем, а Мелек се опитва да го успокои, когато от другия край на салона Алпай вика сина си, да тръгне с него, но Керем го пренебрегва и тръгва с майка си.
Отвън пред съда Мелек се опитва да каже на Дефне, че ѝ желае най-доброто, а тя казва на майка си, че сега не ѝ се говори. Алпай се приближава към тях, а Дефне го пита, какво е станало на делото.
-Как какво? Разбира се, че оставете при мен! – казва Алпай. -Дефне, нека Аднан да ви закара с Керем у дома, а аз отивам в магазина!
Дефне тръгва с Аднан, а Мелек пита Керем, кой е този младеж.
-Синът на партньора му!
-Хайде, довиждане, Керем! Не оставай сестра си сама! – казва Мелек като прегръща сина си.
