Садък пристига на пристанището, където вижда Сомер на яхтата. Садък му казва, че трябва да поговорят. Сомер го кани на яхтата и двамата сядат на една маса.
-Какво става, зетко? Тюркян ме излъга, че си в Измир. Не дойде у нас, за да празнуваме Байрам. Тя е в къщата на баща си, а ти си тук. Какво се случва, сине? Имате ли проблеми?
-Между мен и Тюркян няма проблеми!
-Тогава какво става? Защо не дойде у нас? Защо се отдалечаваш от семейството си и забравяш за традициите?
-Каквото и да кажете, имате право. Съжалявам. Но истината е, че бях в Измир, там нещата не вървят добре, а след това се скарах се с родителите си, затова останах на яхтата! Честно казано, не исках да се изправям пред вас в такова състояние. Тюркян е чувствителен, знаете го!
-Сине, нали ти казах, че сме едно семейство? Ти си мой син, приеми ме като баща. В какво състояние си бил, за да не дойдеш при нас? Ако имаш проблем, ела и нека поговорим честно. Ще те изслушам до сутринта. Надявам се, че всичко е така, както го казваш. Ами ако има нещо друго? Ако направиш нещо, което да докара Тюркян до сълзи, няма да съм толкова спокоен. Ще дойда и ще взема дъщеря си!
-Както казах, между нас няма никакъв проблем – повтаря Сомер. – Няма да направя нищо, което да натъжи Тюркян, не се притеснявайте!
-Добре тогава. Надявам се, че повече няма да говорим за това! – Садък стиска ръката на зет си и си тръгва.
След като се връща вкъщи Садък убеждава Тюркян да бъде до съпруга си и да не остава повече при тях.
-Слава Богу, добре съм! В такива моменти трябва да си до мъжа си. Ти си тук, а Сомер няма да се върне у дома, защото се е скарал със семейството си. Ти си негова жена, ти си тук, а той е там. Такъв брак е нетраен, не може да бъде така!
Тюркян иска да каже истината на баща си, но Несрин я спира.
