Рючхан сяда да вечеря сам. Потисната от реалността, че до нея не е останал никой близък, тя рязко дръпва покривката от масата, при което съдовете с храна падат на пода. Жената изпада в истерия и се разплаква. На следващия ден Рючхан отива на гробището, на гроба на свекърва си.
-Никой не е идвал да ви посети, госпожо Мунире – казва Рючхан и пръска вода върху цветята на гроба. -Вижте, пак аз дойдох. Вашата любима снаха. Вие ми казахте, че един ден ще остана сама, че Йозер никога няма да ме обича. Казахте, че ще дойде ден, в който дори синът ми ще ме намрази! Вие бяхте права, всички ме изоставиха! Как попаднах в тази ситуация? Когато се обърна и погледна назад, винаги виждам младата Рючхан в безнадеждно положение. Дадох живота си, за да спася сърцето на това момиче, но не се получи. Вие разбихте сърцето ми на парчета заради една капка любов. Изтръгнахте го и го стъпкахте. Вие ме познавате и разбирате по-добре от всеки друг. Ето защо последния път, когато ме погледнахте и хванахте за ръка и ми благодарихте!
Рючхан избърсва сълзите под очите си с носна кърпичка. Неочаквано на гробището се появява Йозер.
-Всеки Байрам идваш на гроба на майка ми – казва съпруга ѝ. -Никога не си го пренебрегвал!
-Какво се е случило? Дошъл си да се молиш за опрощение на греховете на гроба на майка си? Когато тя беше жива, не го правеше. Бог да ви благослови, г-н Йозер!
-Добре ли си?
-Много съм добре! – отговаря Рючхан, след което си слага слънчевите очила и си тръгва.
