Действието се пренася на яхтата.
-Сомер, Сомер, ти ли си? – крещи уплашена Тюркян, като взема един прът и излиза от каютата.
Зад гърба ѝ я докосва Сомер. Тюркян е толкова уплашена, че виждайки съпруга си го прегръща като обезумяла.
-Аз много се уплаших! Сомер, наистина се изплаших! – казва Тюркян, а Сомер усмихвайки се, се опитва да я успокои.
-Ти защо не ми отговори? Аз толкова много те виках? – пита Тюркян като се отскубва от прегръдката на Сомер.
-Не съм те чул! Но, ако искаш ще си ходя!
-Моля те, не си тръгвай!
Тюркян слиза в каютата, а след нея влиза и Сомер.
-Ти, какво тук ли искаш да спиш?
-На пагубата е ветровито! Искаш да се разболея ли?
-Добре! – съгласява се Тюркян.
Двойката прекарва нощта заедно в каютата.
