Сомер пристига в родния дом на Тюркян и подарява на Несрин цветя за Деня на майката. Той подарява букет и на жена си, тъй като един ден и тя ще стане майка.
След това Сомер и Тюркян сядат в градината, за да поговорят.
-Ако си решила да се разведем, трябва да кажем на баща ти за това. Ако искаш, да поговорим с него днес – предлага Сомер.
-Защо днес?
-Защото след развода никога повече няма да ме видиш. Не искам да те оставям сама в този разговор!
-Ще говоря с татко след развода. Не е необходимо да присъстваш!
-Тюркян, кога се превърна в мой враг? Макар да сме далеч един от друг, имахме нещо общо помежду си. Имаше моменти, в които ти и аз забравяхме всичко!
-Не ми напомняй за това и не ме наранявай повече, моля те!
-Когато те попитах дали си влюбена в мен, не исках да чуя отговора. Страхувах се, защото бях толкова сигурен в теб. Бях сигурен в любовта ти! – казва Сомер.
-Сега аз се страхувам, Сомер. Не смея да изпитам същата болка отново!
Сомер без да каже нищо, става и си тръгва.
