-Ти също трябва да се срамуваш! Станал си много нагъл! – казва Джумали на сина си.
-Татко, стига!
-Аз също ти казвам да спреш, но ти не ме чуваш! Как се нарича този срам?
-Срамът е омразата в очите ти! – отвръща му Халил.
-Срамът е в това, което са видели очите ми, а ти трябва първо да му обясниш това?!
-Аз не съм длъжен да давам обяснения на никой! Аз отговарям за постъпките си!
-Аз се срамувам за постъпките ти, а ти все още подкрепяш тази жена! Тази ли мислиш, че е подходяща за теб?! Що за син си ти, заради теб не можем да вдигнем очи от земята!
-Омръзнаха ми твоите разговори и преценки, когато нищо не знаеш! Аз ти казва, не го прави, а ти съсипваш всичко, още повече! Ти не засрами мен татко, а себе си!
-Ти си сляп, сине! Не ти ли стигна, това което ти причини тази жена! Какво, вие заминахте за Адана, за да не види никой ли? Не си ли помислил, че рано или късно всичко ще се разбере? Какво правихте в Адана? – продължава да крещи Думали на сина си.
Халил му казва, че ако го е попитал като нормален човек, когато са пристигнали, то той е щял да му отговори. -Ние бяхме по работа свързана с школата!
-Нямаше ли, кой друг да отиде, та вие двамата отидохте! Вашите пътища отдавна се разделиха! Дори насила да искате да ги съберете, аз това няма да позволя! – крещи бесен Джумали.
-Повече никога не поизнасяй името на Мелек, татко! Повече не ни следи и не се интересувай от нас!
-Аз съм ти баща, баща!
-Аз нямам такъв баща, като теб! – отсича Халил и си тръгва.
