Действието се пренася в имението. Яман казва на Дженгер и Икбал, че докато не излязат резултатите от изселванията на Юсуф утре, никой не трябва да знае, че Юсуф е припаднал, най-вече брат му Зия.
Сехер преоблича Юсуф за сън и вижда още синини по Юсуф. В този момент при тях влиза Яман.
-Знаете ли, аз много се изплаших, че съм припаднал, но всичко премина след като ви видях – казва Юсуф.
Яман и Сехер се споглеждат. Двамата сядат от двете страни на леглото на Юсуф, а Сехер казва на племенника си, че не трябва да се страхува, защото един път, тя също е припаднала, а когато е дошла на себе си се е усмихнала. Сехер докато обяснява, се опитва да скрие сълзите си, които напират да излязат от очите ѝ. Яман ѝ идва на помощ, като казва на Юсуф, че е станало време да си ляга.
-Може ли, да останете при мен, докато заспя? – пита Юсуф.
Яман и Сехер отново се споглеждат.
-Разбира се, че може – отговаря Яман.
Юсуф хваща ръката на Сехер и Яман, а след това ги притиска към себе си.
Сехер едва успява да се сдържи, да не започне да плаче с глас. Юсуф вече е заспал.
-Аз съм тук, не се притеснява! – казва Яман. Сехер издърпва внимателно ръката си и бързо излиза от стаята на Юсуф.
