Много скоро кипящ от ярост Сомер пристига в къщата на Незахат. .
-Как можа да ми причиниш това! – крещи той на висок глас. -Ние още не сме разведени! Срещнала си се с него, за да ме нараняваш и да ме побъркваш!
-Не съм се срещала с този мъж, кълна се. Аз просто…
-Затова ли искаше да се разведеш с мен? Заради този негодник! Заради този човек ти ме накара да напусна живота ти! Ти ми каза, че не ме искаш!
-Кълна се, че нямам никаква връзка с този човек! – моли се отчаяната Тюркан.
-А какви са тези снимки във вестника? Ти не искаше да се върнеш при мен, колкото и да се опитвах. Отхвърляше ме всеки път. Направих всичко възможно, за да изкупя грешките си. Направих всичко, което можех, за да те накарам да ми простиш. Умолявах те! Отказах се от всичко и от всички, за да те убедя! Но ти… ти не ме искаше! Отхвърляше ме всеки път!
-Аз нямам нищо общо с този човек. Как можеш да мислиш така?
-Ти отиде в бара с него! Снимали са ви заедно! А сега стоиш пред мен и казваш, че нямаш нищо общо с него! Поне не ме лъжи! Беше права, когато казаше, че не те познавам!
-Сомер, умолявам те, не говори така… – Тюркян избухва в плач.
-Ти ми изневери с онзи мъж!
-Не, не говори така!
-Тюркян, аз отидох при него. Попитах го и той ми каза, че сте се срещали!
-Той лъже!
-Той лъже, нали? Тогава ми докажи, че тези снимки не са истински!… Мога да си представя всичко, но от теб не съм очаквала това! Как не те е срам! Когато се събудих тази сутрин, бях толкова щастлив. Събудих се готова за нов живот. Майка ми се съгласи да се извини на твоята майка! Трябваше да дойдем тази сутрин, за да може тя да се извини не само на майка ти, но и на цялото семейство. Тя беше готова да направи всичко за нашето щастие. Ти го съсипа, Тюркян!… Ти нищо не струваш! – Сомер хвърля на земята кутийката с пръстена и венчалната халка, които отново е купил, и си тръгва все така ядосан и гневен.
