Действието прескача на сутринта. Бирсен и Фериде са в полицейското управление. Бирсен пита, дали Къванч ще дойде тук или направо ще дойде в прокуратурата. Фериде ѝ отговаря, че мъжа ѝ няма да дойде, защото е все още в Измир.
-Да беше ни изпратил някой, да ни посъветва какво да правим – казва Бирсен.
-А ние не знаем ли сами какво да правим – сопва ѝ се Фериде.
-Татко така каза, затова…
-Не мисли за това, няма да ни е нужен!
Бирсен казва на сестра си, че цяла нощ е мислила над думите на адвокатката, че ако знаят нещо да не го крият, за да си нямат проблеми. Ядосана Фериде я пита, какво знае толково, че да го крие. Плачейки Бирсен припомня на сестра си, колко много баща им е тормозел и биел майка им.
-Всичко е минало! Нима сега това има значение?! – пита Фериде.
-Нима мама просто така се разболя?
-Боже мой, нима всички жени, които ги бият се разболяват! А и убийството това е съвсем друго нещо! – опитва се да защити баща си Фериде.
-Искаш ли да ти каже нещо?! Аз ходи през деня, когато мама почина, занесох ѝ закуска, но татко не ме пусна, и беше много странен.
-Как така странен?
–Изглеждаше така все едно се беше бил с някой, а очите му бяха червени. Той ми каза да не идвам, докато не ме повика! Аз исках да вляза, а той затвори вратата пред лицето му. Ами ако той силно я е ударил?!
-Замълчи! Замълчи!
-Аз ти казвам, това което видях.
-Како, това е сериозно дело и ако те кажеш тези глупости, то татко ще го вкарат в затвора, а след това ще страдаме, защото ще сме опозорени, дали за това, че е убил мама или за това, че на тази възраст е в затвора!
Бирсен пита Фериде какво ще правят. Фериде ѝ отговаря, че ще кажат истината, че майка им в последно време е много боледувала, а също така е имала проблеми със сърцето, бедната не е издържала и умряла.
Бирсен я пита, дали да не кажат на Халил. Фериде ѝ забранява да го прави.
