След като Юсуф припада, Сехер и Яман го завеждат в болницата. Момчето веднага е прегледано и е установено, че става въпрос за сериозна заболяване. Всички резултати от изследванията показват, че Юсуф има левкемия. Необходимо е лечението да започне възможно най-скоро, за да може лекарите да държат ситуацията под контрол. Сехер и Яман не са подготвени за това и самите те са уплашени.
-Това е грешка, племенникът ми не може да е болен! – казва Яман на лекарката.
-В изследванията не може да се допуснати грешки, г-н Яман! – отвръща лекарката.
-Още един път погледнете! Може да сте объркали изследванията с изследванията на някой друг! – казва Яман, който не може да приеме, че Юсуф може да е болен.
-Г-н Яман, това е невъзможно, нашата болница… – опитва се да обясни лекарката.
-Дай тук! – Яман ядосан взема папката с резултатите от лекарката.
-Моля те, кажи ми, че това не са изследванията на Юсуф, моля те! – казва му плачеща Сехер.
Яман е съкрушен, защото вижда, че резултатите са на Юсуф, а Сехер плачейки бяга от кабинета и съсипана сяда на пейката в салона.
Сехер си спомня думите на умиращата си сестра, че оставя детето си на нея, и Сехер се обвинява, че не се справила със задачата.
