Действието се пренася в дома на Халил. Фунда тъкмо е приготвила нещо за хапване за Халил, когато той се събужда.
-Ти, защо още си тук? – пита Халил.
-Реших малко да подредя, не се получи зле, нали? Хайде сядай, докато кюфтета не са изстинали – подканя го Фунда и му слага няколко в чинията. -Хайде, опитай да видя, дали ще ти харесат!
Действието се връща назад Халил си спомня, как един ден майка му излиза със сестра му Бирсен и казва на Йълмаз да ги нахрани със сестра му Фериде, преди да излезе.
-Занимавай се с работа си! Не ми казвай какво да правя! Ти ли ще ме учиш?!– отвръща ѝ ядосан Йълмаз.
Дженет излиза със свито сърце.
-Ей, готвачо? На теб говоря, какво ще ядем за обяд? – провиква се Йълмаз, който седи на дивана прегърнал Фериде, към невръстния Халил.
-Не знам…
-Ти винаги ядеш на готово, донеси котлона и тенджерата, ще те науча да правиш супа! Хайде, бягай, какво ме гледаш с отворена уста, ще сготвиш супа за сестра си.
-А, какво аз да донеса? – пита малката Фериде.
-Ти, не се напрягай принцесо, брат ти ще приготви всичко сам! Започваме…
Йълмаз слага една кърпа на пода.
Халил пристига с газовия котлон и тенджерата и пита баща си къде да ги сложи, баща му крещи, че на него, а на пода. Детето ги оставя, а след това му крещи, къде са продуктите за супата. Халил отива за продуктите, а след това бърка супата.
-Внимателно бъркай, да не стане на бучки! – учи го баща му с ужасния си тон, все едно, че всеки момент ще го убие.
-Ой, муха се удави в супата – казва Фериде.
-Ти сляп ли си? Не видя ли, кога е паднала мухата? – крещи Йълмаз и псувайки рита горещата супа към детето.
Халил се превива от болка. Фериде плаче, като казва, че батко ѝ се е изгорил.
-Я, ела тук! – заповядва Йълмаз на Халил и вдига блузката му. -Ти много тънко си се облякъл, супата е била хладка, брат ти не се е изгорил… Фериде плаче и се крие зад играчката, която държи. -Виж, не плачи, брат ти не се е изгорил! Хайде ще отидем да хапнем кюфтета!
Халил гледа към баща си.
-Ти какво гледаш, оправи тук! – заповядва му той и излиза с Фериде.
