Ванрадж ядосано крещи на Самар, обвинявайки го, че не го уважава, въпреки че е наполовина по-млад от него. Той твърди, че все още умее да уважава баща си и заявява, че е направил значителни жертви за семейството. Кавия се опитва да успокои Ванрадж, но той настоява да говори и подчертава, че къщата, в която живеят, е създадена от него, а не просто купена от Хасмук.
Ванрадж разказва за трудностите в детството си, като подчертава как е балансирал между ученето и работата, за да издържа семейството си като човек от средната класа. Той подчертава значението на признаването на жертвите на бащата, като разкрива собствените си трудни преживявания. Ванрадж споделя анекдоти от младежките си години, включително ходенето пеша, за да спести пари, и изпълнението на желанията на Доли. Той признава, че обсъждането на минали постижения е погрешно, но се чувства принуден да го направи, защото Самар е заявил, че къщата не му принадлежи.
Ванрадж изразява съжаление за грешките си, но настоява, че никога не е проявявал неуважение към Хасмук и Лила, като противопоставя това на начина, по който смята, че децата му не го уважават. Той хвали Анупама за това, че е управлявала къщата в негово отсъствие, и се обръща към Хасмук и Лила, за да признае неволните си обиди. След това Ванрадж се обръща към Самар, изразявайки очакванията си, че Самар, който смята Анупама за свой бог, трябва поне да се отнася с него като с човек. Ванрадж признава, че е направил две грешки: влюбил се е в Кавия и е скрил това от Анупама. Той излива разочарованието си, чувствайки се изолиран и недооценен, оставяйки семейство Шах в сълзи.
