Халил се прибира вкъщи и намира Зейнеп да го чака пред вратата. Той не иска да говори с нея, но адвокатката е упорита и Халил се съгласява да поговорят.
-Ти вчера ми каза да си гледам работата като всички останали, нали? Всички са гледали, как са ви тормозили, теб, майка ти, но са продължавали да си гледат работата? Знаеш ли, след като, вчера ти не искаше да говориш, аз отидох и поговорих с хората в квартала ви.
-А, разбирам, те обичат да говорят зад гърба! Майка ми е мъртва и всички я съжаляват, нали?
-Те нищо не казаха, защото не е необходимо! Аз всичко сама видях! Баща ти отново се караше! Мисля, че беше с деверът на сестра ти.
-Батко Мехмед ли?
-Сестра ти, дори падна на земята по време на кавгата!
-За какво се караха? Можа ли да разбереш?
-Не знам, но ми стига, това което видях! Ти, си ранил баща си с нож, защо с какво той те е заплашвал?
-В ръцете му беше майка ми? Съседите не ти ли казаха?
-Ти си се опитал да защитиш майка си? Баща се опитал да навреди на майка ти, така ли?
-Какъв ти е проблемът, не разбирам, говори открито! – казва Халил.
-Помогни ми! Подай жалба срещу баща си!
-Стига! Мама много закъсня с признанието си! Зейнеп, искам да ти кажа нещо, мама винаги спеше с отворени очи, нека да я оставим сега да спи със затворени
-Ти, можеш ли да спиш спокойно? – пита го Зейнеп.
-Ако разбереш сънищата ми, ще умреш от страх, но с мен нищо няма да се случи, аз съм свикнал! – казва Халил и си тръгва.
