Действието се пренася в имението, където Юсуф умира от скука със Зухал, която го учи на английски език. Той пита Неслихан, кога ще се върнат леля му и чичо му, когато чува музика, която идва от терасата.
Юсуф излиза на терасата и се усмихва щастливо, когато вижда, че терасата е отрупана с балони, има батут, въртележка, дори захарен памук.
-Моя сън се сбъдна! – отбелязва щастлив Юсуф и прегръща леля си и чичо се.
-Ти искаше да отидеш на лунапарк, а чичо ти го доведе вкъщи! – казва Сехер.
-Много те обичам чичо! – крещи радостен Юсуф и прегръща Яман.
Юсуф се качва на въртележката, а Яман завърта ръчката, с която тя започва да се върти. Дженгер му прави снимки. Юсуф вика леля си и тя да се качи на въртележката.
-Нима може на тези години, миличък – казва Сехер, но Зия настоява тя да се качи.
Сехер се качва, Юсуф казва на леля си да отпусне ръцете си встрани, все едно лети. Сехер изпълнява нарежданията на племенника си.
Зия моли Яман и той да се качи. Яман спира въртележката, за да се качи и Зия…
