Халил, Бирсен, Сейран и Зейнеп се връщат в къщата на Бирсен, където благодарение, че Юсуф се е събудил от виковете на баба си, свекървата на Бирсен, която е неподвижна не се е задушила от забравения тиган на печката. Бирсен е ужасена, когато вижда в какво състояние кухнята, а Халил я успокоява, че ще ѝ помогне да я оправят.
Бирсен му крещи, че не иска никаква помощ, защото той я е предал.
-Како, ако нещо някой ти каже, изпрати го при мен!
-Да, ще изпратя баща ти! Хайде забери момичето и се махайте от тук! – крещи ядосана Бирсен.
-Само, че тук ме повика не Халил, а вашия баща! Вие видяхте ли синината на майка ви? – пита Зейнеп.
-Нищо не съм видяла! – казва Бирсен, а след това се обръща към брат си и му казва да си вървят.
-Мама е видяла, когато е измила баба! – казва Серай.
-Серай! – ядосва се Бирсен.
-Мамо, нима лъжа, нима не ми разказа?! – припомня ѝ Серай.
Бирсен гони дъщеря си от стаята, за да не каже още нещо, което не трябва да казва. Бирсен казва на Зейнеп, че Халил е много добро момче, но не е на себе си, защото е ядосан на баща си. Само че Халил прекрасно разбира, че дори след всичко, което се случи Бирсен се опитва да защити Йълмаз.
Бирсен обвинява брат си, че е страхливец след като е избягал от квартала. Халил без да каже нищо на сестра си взема раницата и си тръгва.
Бирсен казва на Зейнеп, че е много ядосана, затова е казала това на брат си и я моли да напусне къщата ѝ и никога повече да не се приближава до семейството ѝ, тъй като само ги настройва един срещу друг, а също така да се държи по-далече и от Халил.
След това Бирсен успява да уговори Юсуф да отиде отново да работи в дюкяна на дядо си.
