Йълмаз се връща в къщата си, където го чака Халил.
-Какво правиш тук? – крещи Йълмаз.
Халил държи в ръцете си желязна маша.
-Махай се оттук, за да си нямаш проблеми заради мен! – казва Йълмъз.
-Не, аз специално, заради теб дойдох! – отвръща Халил и подава машата на баща си. -Вземи я, хайде! -заповяда Халил.
Йълмаз взема машата и се заканва, че ще му разцепи главата с нея.
-Хайде, удари ме, но така както ударяше мама, до смърт! – предизвиква го Халил.
-Ти, болен ли си?!
-Не, хайде, удари ме, както си ударил Бирсен! Какво си мислеше, че няма да разбера ли? Мислеше, че Бирсен ще си мълчи?! Но, се намери някой, който не се страхува от теб и проговори! Хайде удари ме, защото до сутринта ще стоя тук!
Побеснял Йълмаз ударя Халил докато чупи машата.
-Толкова ли можеш само? – пита Халил.
-Свърших! – отвръща Йълмаз, като захвърля счупената маша.
-Но, аз не съм свършил! Наблюдавай внимателно, какво ще се случи! – казва Халил и си тръгва.
