В същото време Юсуф ги чува как се е припират и донася топчетата, нарежда ги и пита чичо си, дали този път леля му ще го победи.
-Ако играе по-правилата, няма никакъв шанс, юначе! – отговаря Яман.
Сехер вади ластика си за коса, а с него вади и колието си, което Яман скъса преди време. Оставя колието на дивана, връзва косата си и навива ръкави, за да покажа на племенника си как се игра и да докаже на Яман, че ще го победи без да мама.
-Чичо, виждаш ли, как леля се готви, а ти няма ли да се подготвиш? – пита Юсуф.
-Аз съм готов, юначе, ти не се притеснявай! – отговаря той и казва на Сехер, че първо тя ще играе. Сехер не желае, но Яман ѝ припомня, че тя е победила, затова трябва да е първа. Яман и Сехер вземат няколко химикала от бюрото на Яман и с тях очертават стартовата линия, която не трябва да престъпват.
Леле, колко вълнуващо?! – възкликва Юсуф.
Сехер тръгва да хвърля, но Яман я спира, като ѝ хваща ръка и казва, че е преминала линията.
Сехер хвърля, а Юсуф радостен отбелязва, че леля му е направила страхотен удар.
Яман взема топчето и започва да се прицелва. Сехер внимателно го наблюдава.
-Не, се притеснявай, когато аз играя – играя! – казва Яман.
