Сехер забелязва, че Яман се е променил и не е толкова груб към нея.
-Не се надявай! – мисли си Сехер. -Това примирие е временно, всичко е заради Юсуф! Не… Така не може да продължава, трябва да поговорим!
В съседната стая Яман замислен отново гледа снимката, която му изпрати детектива. Сехер влиза в стаята и Яман веднага прибира фотографията в джоба си.
-Ако имаш малко време, аз искам да поговоря с теб… Благодаря ти за всичко… Знам, че напрежението между нас утихна, заради това което стана с Юсуф… Знам, че нищо не се е променило и няма да се промени! Ясно е, че ти ме ненавиждаш! – При тези думи Яман поглежда Сехер, която продължава да говори. -Но, аз имам рани, които не знам как да излекувам. Аз много се измъчих в този период, но спокойствието, което сега е между нас е точно това, от което има нужда Юсуф. Надявам се да продължим да се държим като сега… Аз съм готова да забравя всичко, за мен е важно Юсуф да е щастлив! Дори всичко да се е променило, нека да предпазим Юсуф от войната, която е между нас! – Яман мълчи, а Сехер тръгва да влезе в спалнята, когато Яман казва:
-Понякога нещо се случва… случват се някой неща, от които целият свят се променя… В живота всичко може да се промени за един миг!
Двамата се гледат продължително време, след което Яман се прави, че чете документите пред себе си, а Сехер влиза в спалнята и се чуди, какво Яман се опитва да ѝ каже и се надява, че това не е поредната негова игра, защото няма повече сили да търпи тези негови игри.
