По-късно Самар се обажда на мобилния телефон на Анупама и Ванрадж отговаря. Самар изразява разочарованието си от действията и характера на Ванрадж, оставяйки Ванрадж да се чувства упрекнат. Кавия се връща и пита дали Ванрадж чувства вина за грешките си.
Анупама успокоява Кавия и размишлява за тяхното приятелство. Тя си спомня за миналите им разговори и изразява желание животът им да е поел по друг път, в който Ванрадж да не е бил фактор. Двете жени се оплакват от поведението на мъжете в обществото, като подчертават, че мъжете често се чувстват по-висши и имат право да напускат връзките си. Те са съпричастни една към друга, като признават, че са обвързани с Ванрадж по различни причини, но са сигурни, че той вече няма да бъде част от живота им по същия начин.
Ади проверява какво е състоянието на Анупама и коментира лечебната сила на цветята. Двамата споделят лек момент и Ади казва, че Анупама може би ревнува от меката му коса. Всички се смеят и Ади отбелязва, че усмивката на Анупама е терапевтична. Нандини пита защо са в болницата, а Ади обяснява, че макар усмивката да лекува психически, тялото все още се нуждае от медицинско лечение.
Ади подчертава значението на това да се съсредоточиш върху себе си, като споменава предаността си към Господ Кришна като единствената си връзка. Анупама споменава за многото връзки на Кришна, на което Ади отговаря, че Кришна е божествен, но те не са хвърчила, вързани с връвчици; те са птици, предназначени да летят свободно. Анупама говори за сложната ролята на майката, но се съгласява да се грижи по-добре за себе си.
