След малко идва и Зейнеп.
-Ти, тази къща ли си наел и искаш да живееш тук?! – пита Зейнеп.
-Да, и какво?! – пита Халил.
-Много хубаво, браво! Така ти всеки един момент може да се вмъкнеш в къщата на баща ти!
-Откъде разбера?
-Значи, това е истина?
-Истина или не, аз те питам, откъде го разбра?!
-А, какво ще направиш и на него ли ще потърсиш сметка?! Знаеш, че аз нося за това отговорност!
-Господи, аз влязох в къщата, какво общо имаш ти?!
-Защо вчера, защо?! Аз снощи ти казах, че съм намерила свидетел, а ти дойде, за да дадеш на баща си коз, с който да ни върже ръцете! Ти искаш само да си отмъстиш!
Аз не се интересувам, какво ще направиш със себе си, но няма да ти позволя да навредиш на делото! -бясна е Зейнеп.
-Що, за адвокат си ти? Само това ли ти дойде наум?! Ти нищо не знаеш!
Зейнеп му отговаря, че не може да разговоря така с нея. Халил ѝ казва да остави делото още днес.
-Майка ти ми предаде писмото и не си ти този, който взема решенията!
Халил ѝ отвръща, че майка му я няма вече. Зейнеп го пита, какво не харесва в нея. Той ѝ отговаря, че вижданията им се разминават, като добавя, че си е намерила луксозен офис и да си седи в него, а не да се бърка в неговите работи.
-Знаеш ли, аз съм глупачката! Толкова много неща ми говореха за теб, а аз си запушвах ушите, но явно всичко е било истина! – казва Зейнеп и ядосана си тръгва.
