Мустафа отива в офиса на баща си Йозер, за да се срещне с него. Секретарката на Йозер го пита, дали има назначена среща с него. Мустафа нахално влиза в кабинета на баща си.
-Изненада! – казва Мустафа, а Йозер го гледа изненадан и го пита, какво иска от него.
-Ти явно не ме позна?! Да, ти си прав… Но, погледни ме, може и да си спомниш! Колко години минаха 20 или 22? Последният път, когато те видях, аз бях много малък…, но преди да си тръгнеш, ти ми обеща, че ще ми купиш колело. Виж, колко години минаха?! Къде е колелото ми?
Йозер става от бюрото шокиран.
-Мустафа!
-Бинго! Виж спомни си!
Йозер видимо е много изненадан.
-Ти много си приличаш с брат си! Как е майка ти? – пита Йозер.
Мустафа го уверява, че не го е изпратила майка му. Йозер му отвръща, че не го пита, кой го е изпратил, а как е майка му. Мустафа му казва да се върната на темата.
-Каква тема? – пита Йозер.
-Всичко, което ми взе, аз ще си го върна отново! Тоест ти ще ми дадеш живота, който си дал на брат ми!
-Разбира се, аз ще направя всичко, което зависи от мен!
Мустафа иска да му даде фамилията си, а Йозер му казва, че това не може да стане, и му казва, че ще му даде всичко, което иска, даже може да го изпрати в чужбина. Мустафа е категоричен, че ще остане в Айвалък и няма да се спре, докато Йозер не му даде фамилията си.
