Действието се връща в ресторанта, където Зейнеп пита Халил, защо си е помисли, че тя може да мисли за него.
-А, на теб не ти ли е интересно, какво аз мисля за теб? – пита Халил.
-Какво? Ти не ме познаваш!
-Аз те познавам много повече отколкото си мислиш!
-Така ли? Например…
-Например… ти си същият инат, както и аз… Ти си мислиш, че всичко знаеш, но гледаш и не виждаш, слушаш, но не чуваш… И… Ти си много красива!
Зейнеп не е очаквала да чуе това от Халил и стои като вцепенена.
-Чакай, чакай… какво казах, не исках да казвам това… – казва Халил, а Зейнеп му отвръща, че говори глупости…
-Не, не ти не го вземай насериозно, аз така без да искам го казах – продължава да се оправдава Халил.
-Именно… Аз не съм го чула!
-Прекрасно, а аз не съм го казал!
Халил си тръгва…, а докато слиза по-стълбите го вижда Джанер.
Фунда пресреща Халил и му казва, че работа му е да стои отвън.
-Ти, какво следиш ли ме? – ядосва се Халил.
Фунда подхвърля на Халил, че Зейнеп е гадже на Джанер, защото Джанер е техен дългогодишен клиент и той много често се е срещал с нея в ресторанта.
Джанер се връща при Зейнеп, а тя му предлага да си тръгват, като го лъже, че не се чувства добре, а утре трябва да се яви в съда по делото на Дженет Текин.
