В същото време Сехер подрежда дрехи на Яман и си спомня думите на майка си Надире, че каквото и да се е случило между тях, тя е видяла любовта на Яман към нея в очите му.
-Ех, ако можеше това да е истина – мисли си тъжно Сехер.
В този момент в стаята влиза Яман.
-Не ми говори повече със загадки и не сменяй темата! Какво криеш от мен? Каква е тайната ти? – пита направо Яман.
Сехер притеснена гледа в земята. Яман повдига брадичката ѝ като казва:
-Искам да ме гледаш в лицето и най-накрая да разбера истината! Какво криеш от мен? Каква е тайната ти?
В този момент Сехер си мисли: „Не мога да ти кажа, че тайната ми е моята люб… Не мога да ти кажа!“
-Аз… – почва притеснена Сехер.
Яман нетърпелив я прекъсва: – Какво ти?
Сехер си мисли като затваря очите си: „Моля те, не ме притискай! Не ме карай да ти кажа!“
-Хайде говори! Кажи ми истината?! Какво криеш?! – повтаря Яман.
-Ти, искаш да разбереш истината?… Моята тайна е в това, че ти имах много голямо доверие, повярвах ти, но не можех да ти го кажа! Ти постоянно говореше, че всички са повярвали в играта ни и аз също повярвах! Ти си прав, дойде време, да направим така, че това да престане да бъде тайна! Аз ти повярвах, защото, за да ме спасиш беше готов на всичко, дори да не можеше да дишаш, да те боли… Знаеш ли на кой повярвах? На човекът, който дишаше с мен, когато аз не можех да дишам… Аз вярвах на човекът, който държеше силно в ръцете си писалката, която аз му подарих, за да не се счупи… Но, ти счупи тази писалка! Счупи я така както и всичко останало, което успя да счупиш… Ако искаш ме унижавай, ако искаш ми се присмивай, но аз наистина ти повярвах! Аз много бързо паднах от онова място, където ти ме пусна! Това е тайната, която криех от теб, вече знаеш! Надявам се да си вече по-спокоен! – Сехер избръсва сълзите си и добавя. – Повече няма никакво значение тази тайна! Има само една истина и това е, че най-важното, това е Юсуф и това, че заради него, между нас всичко трябва да бъде гладко! – казва Сехер и напуска стаята.
