Ейлюл, приятелка и асистентка на Зейнеп отива в дома на Халил и му казва, че адвоката на баща му е издействал ограничителна заповед срещу него, която изключва къщата, а също така, че делото на майка му ще бъде закрито поради липса на доказателства.
-Зейнеп какво казва по този повод? – пита Халил.
-Ако вие или някоя от сестрите ви бяха подали жалба, ситуацията щеше да бъде различна – отговаря Ейлюл.
-Сега какво казваш, Зейнеп се е предала, така ли? – пита Халил.
-Не, тя все още се опитва да открие някакви доказателства – отговаря момичето.
-Тя, казваше, че няма да остави това дело, затова попитах? Иначе ми е все едно! Тя беше тук и аз ѝ казах, че не искам да се занимава с тази работа. Всичко ли приключи?
-Не, довечера, прокурорът ще обяви решението си.
-Тя ви изпрати, за да ми кажете това ли?
-Да, защото ако искате нещо да направите, да го направите сега, а не когато бъде късно!
-Разбрах! Благодаря ви!
-Искате ли нещо да предам на кака Зейнеп?
-Не, аз всичко ѝ казах, като беше тук!
След като Ейлюл си тръгва, Халил бесен рита кофата с боята.
В същото време Фериде е в къщата, където преди много години след като баща ѝ за пореден път е пребил майка ѝ, тя заедно с Бирсен, Халил и Джанет са се скрили тук от баща ѝ и са прекарали два от най-хубавите дни в живота им.
Халил се обажда на Фериде, но тя не му вдига. Той ѝ изпраща гласово съобщение, че делото ще бъде закрито, но той смята, че те тримата трябва да се съберат и да поговорят.
„Батко вземи кака и ела на адреса, които ти пращам!“ – отговаря Фериде.
