Яман отива да стреля с лъка си в градината и така успява да излее малко от гнева си. В този момент при него идва Зия и му казва, че знае причината, поради която той се отнася така лошо със Сехер. -Това е заради папката, нали?
Яман е много изненадан, тъй като не е казал на никого за това, а още повече на брат си.
-Тази папка, аз я скрих, за да не я видиш, Яман! Вътре в нея всичко е лъжа! Скрих я, за да не я видиш! Но, ти как разбра за нея? Аз не повярвах в нищо, което е написано в нея! Аз скрих папката! Кой ти даде папката? Зухал ли? Защо прави така, тази Зухал? Папката беше в нея! Защо, защо съсипа спокойствието ни? – казва Зия.
Яман се опитва да успокои брат си.
-Яман, не вярвай, това всичко е лъжа! Сехер е добра, тя никога не би направила това! Яман, Сехер е добра!
-Не се притеснявай, спокойствието ни не е нарушено, но това което е в папката е истина!
-Не, не, не…, но аз си спомних нещо, Яман! Ти винаги ми казваш, че ако аз го чувствам, то е истина! – Зия слага ръка на сърцето си и казва, че истината, която чувства е тук, а това което той вижда не е истина! Всичко в папката е лъжа! Сехер не може да направи това! Аз съм добре, сега ще отида в стаята си, но ти помисли, Яман. Остани сам и помисли, защото Сехер е добър човек!
-Добре, Зия! Сехер не знае за папката и ти нищо не ѝ казвай! Хайде върви, а аз след малко ще дойда при теб!
-Добре, добре няма да ѝ кажа, но виж Яман помисли със сърцето си и тогава ще разбереш, че Сехер е добър човек! Аз няма да ѝ кажа, за да не я разстройвам, ти така силно я разстрои! Ти я разстрои, а аз няма! – повтаря Зия и се прибира в къщата.
Действието прескача Яман отново разглежда папката с документите и забелязва една малка подробност, че дата когато Сехер е написала писмото на сестра си съвпада с дата, когато тя е лежала в болницата с бъбречна криза, а в писмото Сехер не пише и дума за болестта си.
