Сейран споделя историята си с Пелин, обяснявайки как е била принудена да сключи уреден брак и доведена в Истанбул, където животът ѝ драстично се променя. Тя разказва, че първоначално трудно се е приспособила към новия си живот с Ферит и семейството му, но постепенно е открила връзка с него, която е почувствала като позната и утешителна.
Сейран признава, че двамата с Ферит са се наранили дълбоко. Тя изразява загрижеността си от присъствието на Пелин в живота им, тъй като това я затруднява да се довери напълно на Ферит. Тя защитава действията си от предишния ден, като обяснява, че е трябвало да даде приоритет на собственото си благополучие.
На свой ред Пелин признава силната си любов към Ферит, описвайки го като всичко в живота си. Тя се разплаква, когато изразява празнотата, която изпитва без него. Пелин предрича, че Ферит ще се връща при Сейран, докато не почувства, че тя му принадлежи изцяло, а след това ще премине към някоя друга.
Любовницата на Ферит разсъждава върху чувствата си, докато гледа Сейран, и признава, че вижда в очите на Сейран отражение на собствената си минала възбуда. Тя признава, че дълбоко мрази Сейран и вероятно мрази и себе си. Тя внезапно напуска кафенето.