Действието се пренася в болницата, където пристига Мелек придружена от Митхат и Халил. Мелек иска да разбере как са Йомер и Дефне, но никой не ѝ дава информация. Пристигат Ихсан и Башак, който водят със себе си Сейит Али и Керем. Мелек виждайки Керем го прегръща и почва да плаче. Малкият Сейит Али прегръща майка си и брат си.
-Мамо, какво е станало, в какво състояние са? – пита Керем.
-Нищо не казват, синко! – плаче Мелек и взема Сейит Али на ръце. Малкият пита майка си, какво е станало с кака му. Мелек отговаря, че кака му е попаднала в съвсем малък инцидент, но всичко ще бъде наред с нея.
Идва Зехра, която като вижда майка си плачейки казва, че е видяла, че Йомер е изглеждал много зле, целият е бил в кръв. В този момент идва Вилдан и чува това, което Зехра каза на майка си.
Вилдан плачейки пита Зехра, дали Йомер е зле, а Башак ѝ прави знак да не казва нищо.
-Лельо, аз само това видях, не знам как е Йомер – отговаря Зехра.
Халил се опитва да успокои снаха си.
-Къде са татко и майка? – пита тя.
-Татко вдигна кръвно и е под наблюдение, но не се притеснявай, майка е с него! – отговаря Халил.
Мелек е съсипана и сяда на една от пейките, като моли Керем да не изпуска брат си от очи, а Сейит Али плачейки вика сестра си.
В болницата притеснени идват Сеит Али, Нефисе, Кадрие и Махмуд.
Махмуд притеснен пита Митхат, защо никаква информация не им дават за Дефне и Йомер, дали не са в много лошо състояние. Митхат му отговаря, че нищо не знае, но явно състоянието им е много тежко, защото не ги пускат да ги видят
