Сутринта Йълмаз махнал пердето от прозореца наблюдава къщата отсреща. Перихан се доближава до него.
-Йълмаз?!
Той уплашено се обръща и ѝ казва ядосан:
-Какво се въртиш около мен, като змия?
-Уплаших ли те?
-От какво да се страхувам?! – крещи Йълмаз. Кой се бой? Я да видим, дали се страхувам? – пита бесен Йълмаз и тръгва към сестра си заплашително.
От стаята излиза Тургути пита, какво става толкова рано сутринта.
-Ти, сигурно не си се наспал, снощи ходеше напред-назад – казва Перихан.
-Вие пред вратата ли подслушвахте? Какво друго чухте? – побеснява Йълмаз.
На Тургут също не издържат нервите. Перихан моли мъжа си да мълчи.
-Как да мълча Перихан, вече нямам нерви! Ние мислихме, че скърби, а той какво измъчил жената!
-Кълна се, че ще те унищожа! – казва Йълмъз и тръгва да удари Тургут.
-Хайде да те видя, но имай на предвид, че пред теб не стои Дженет!
-Не казвай името не жена ми! – крещи Йълмаз.
Перихан отново моли мъжа си да мълчи.
Тургут побеснява и пита жена си, за какво да мълчи, ще говори и нека всички да го чуят.
Йълмаз се заканва, че ще му изтръгне езика и блъска сестра си, която е застанала между двамата.
-Какво?! Силата ти стига, само да биеш жени ли? Ела и му удари! – предизвиква го Тургут.
Йълмаз започва да налага зет си. Перихан тича на улицата, за да търси помощ. Вижда Юсуф, който идва при вуйчо си Халил и го вика да помогне. Перихан и Юсуф влизат, а Йълмаз блъска зет си по стълбите.
Юсуф се навежда да вдигне чичо си Тургут, а дядо му му удря шамар.
Йълмаз тръгва да излиза и казва на сестра си и зет си, че като се прибере, че не иска да ги вижда в дома си.
-Изгони ни и се спасихме! – казва Тургут и подканя жена си да си съберат нещата и да си тръгнат.
