Действието прескача. Сомер и Тюркян закусват, а Рючхан нарежда на Айла да занесе закуската на Мине в стаята. В този момент влиза Мине и казва, че няма нужда, защото Кираз спи и тя ще закуси с тях.
-Аз съм ви много благодарна, че сте до мен, когато имам нужда – казва Мине.
-Надявам се, бързо да преживееш тези трудни дни – отвръща Тюркян.
-Ти не си казала на майка си, че си родила, но ако ѝ се обадиш, тя ще те вземе при себе си. Какво по-хубаво за теб да бъдеш до майка си? – казва Рючхан.
Мине отговаря, че родителите ѝ не се интересуват от нея и тя е сама на този свят.
-Добре, но колко още се криеш с бебето? – пита Рючхан.
-Разбира се, аз ще оправя всичко! Но, нека първо бащата на Кираз да вземе мен и нея! – отговаря Мине.
-О, вие сте се чули с бащата на Кираз, колко хубаво, значи не си сама на този свят, както си мислиш! Надявам се скоро да забравите за тежки дни и да бъдете заедно! – отвръща Тюркян.
-Надявам се, но бащата на Кираз не е лош, както вие си мислите! Той е много особен и най-смелият човек на света! Просто, той има работи, които трябва да реши! Нека да ги реши и всичко ще бъде наред!
-Мисля, че като реши проблемите си, ще вземе Кираз от теб! – казва Рючхан.
-И защо така мислите? – пита Мине.
-Как може да има доверие на омъжена жена, която не е родила от съпруга си?! – пита Рючхан, а Мине като на пожар става от масата.
-Не бяхте ли малко груба, г-жо Рючхан? -пита Тюркян и също става от масата и отива при Мине, за да я утеши.
