В същото време Вилдан се моли за сина си, когато до нея се доближава Зюмрют.
-Ти, никога не ме слушаш! Аз ти казах, че тази работа няма да се получи! Ти ме обяви за враг и построй между нас стена, беше ясно, че така ще стане! Беше ясно, че нищо добро няма да излезе от това! Казах ти да държиш сина си по-далече от това момиче, казах ти да промениш пътя, по който тече водата, казах ти да се възползваш от майчините си права, казах ти, че Зехра е подходяща, но ти не ме слушаше! – крещи Зюмрют, а Зехра, която също е там с майка си и баща си чува думите ѝ. -Ако ме беше послушала поне малко, сега нямаше да се притесняваме за живота на нашия Йомер! Дори имаше наглостта да застанеш пред мен и да ми кажеш, че подкрепяш сина си! Сега виж в какво състояние е сина ти, не е ясно, дали Йомер ще бъде жив сутринта, дали отново ще ти каже мамо?! Как ще живееш така?! А, това не ти е достатъчно, но и подкрепяш тези, които станаха причина за това! – крещи Зюмрют.
-Ти мислиш за това, дори в това състояние?! Намери време да ми търсиш сметка, когато душата ми плаче с кървави сълзи! Какво повече да ти кажа?! Г-жа Зюмрют, не си позволявай да ми даваш урок за мой син! Кой може да промени пътя по която тече водата, нима това, което е решено на небето може да се промени на земята?! Но, омразата така е обхванала сърцето ти, какво да ти кажа?! Съжалявам те! Много те съжалявам! – плачейки казва Вилдан.