Действието се пренася при Сехер, която седи замислена, държейки розата, която ѝ подари градинаря. Сехер си спомня за половинчатите изречения, който дочу от разговори на Яман и много се страхува, че този детектив ще ѝ вземе Юсуф.
-Не, не, аз ще измисля нещо, но ще разбера! – мисли си Сехер и в този момент в стаята влиза Яман.
Двамата се гледат ,минута, без да си кажат нищо. Яман поглежда към бялата роза.
-Ти, криеш нещо от мен! – нарушава тишината помежду им Сехер.
Яман взема телефона си, който е забравил на нощното шкафче и тръгва да излиза от стаята, но Сехер застава пред него.
-Ти, какво се опитваш да постигнеш? Аз чух телефонните ти разговори? Какво ще ти върне детективът, което е свързано с мен и Юсуф? Каквото и да е това, бъди честен с мен! Виж, аз съм пред теб, тук сам, никъде няма да отида! – Яман прави крачка встрани, за да излезе. Сехер и тя прави крачка.
-Не! Ти трябва да ми кажеш! Няма да ти разреша да излезеш, докато не ми кажеш, защото аз не мога да живея така – с тревога и вълнение! Какво е това, което и мен касае?
„Не, не мога… Не мога да направя това, докато не разбера истината!“ – мисли си Яман.
-Защо мълчиш? – пита Сехер. -Защо мълчиш, нещо лошо ли е станало? Нима не виждаш в какво състояние съм?!
Яман бързо излиза от стаята.
