В същото време Фериде продава бижутата си, за да събере пари за баща си, но събира само част от тях – 32500.
Фериде и Халил се разминават на улицата без да си кажат и дума. Бирсен посреща сестра си и ѝ казва, че си тръгва.
Фериде влиза в стаята, където леля ѝ казва, че тъкмо е приготвяла закуска. Фериде казва на баща си да поговорят в другата стая.
-Е, къде са парите? – пита Йълмъз.
Фериде вади парите от чантата си и му казва, че му е донесла 32500.
-Това ли е всичко? – крещи Йълмъз.
-Ти, това използвай татко, а аз останала сума по-малко ще ти я донеса!
-Какво да кажа, нима не ти казах, че ми трябват 150 хиляди, а?! – крещи Йълмъз.
-Това е което можах да намеря татко, извинявай!
-По-дяволите, апартамента, в който живееш струва трилион, а твоята кола знаеш ли колко струва, а? Ти, какво 150 хиляди ли не можеш да намериш?
-Татко, какво да направя, това е всичко, което межех!
-Как не те е срам! С какво се отличаваш от Халил и Бирсен, а! Ти същата предателка като тях!
-Не говори така, аз много те обичам, татко!
-Аз съм виновен, защото мислих, че си моя дъщеря! Казвах, че си друга! Я ми дай телефона си, за да се обадя на мъжа ти, ти дори не знаеш как да говориш с него!
-Татко, моля те!
