Скоро Сомер е освободен от ареста. Мине го води на шопинг, което води отново до спор с Тюркян.
-Вие на пазар ли ходихте? – пита бясна Тюркян.
-Тя каза, че за бебето са необходими! Аз…
-А, аз тук умирах от притеснение?! Мислех, че като излезеш ще ми се обадиш, а ти какво с нея си бил по магазините?!
-Нужно е за Кираз…
-Вие подигравате ли се с мен, всичко това което преживяхме, заради Мине, а вие спокойно сте отишли по магазините?! Аз не мога да повярвам?!
-Тюркян, не крещи, да поговорим спокойно?! – Мине доволна се усмихва, чувайки караницата между двамата. -Аз като разбрах, че трябват за Кираз…
-Сомер, ами някой друг да беше я придружил, защо ти?!
-Тюркян, любов моя, моля те прости ми!
-И какво като ти простя, аз за теб не съм важна?!
-Как може да казваш това?! Аз много те ценя и безкрайно много обичам!
-Ако наистина ме ценеше, щеше веднага да се прибереш при мен! Аз не мога да ти простя това! – казва ядосана Тюркян и излиза от стаята.
