Яман и Сехер се връщат в имението. Сехер поглежда към Яман, а след това слиза от автомобила и се прибира. Ямна влиза след нея.
В спалнята те се изправят един срещу друг, след кратко мълчание, Яман ѝ казва, че иска нещо да ѝ каже. Сехер му отвръща, че го слуша.
Яман мълчи, Сехер го пита, дали това което иска да ѝ каже е свързано с Юсуф.
-Юсуф ли?! Не, искам нещо друга да обсъдя с теб!
-След като не е свързано с Юсуф, аз няма сили да се караме отново! – казва Сехер и се заема да оправя леглото си. Яман се доближава до нея и ѝ казва, че всеки може да сгреши. Сехер му отговаря, че на вечерята е разбрала, но да не се притеснява, защото надали някой е разбрал, защото тя не е говорила открито и как много е искала да разкаже, как това дърво, силно я притиска и наранява. Аз не можах да разкажа, защото някой счупени неща за съжаление не могат да се поправят, затова нека да останат така нещата. (Тя го казва, защото Яман в едната си ръка стиска писалката, която Сехер му подари, а той счупи, а след това искаше да поправи, но не му се получи)
„Не, нищо няма да остане така! Всичко, което счупих, аз ще оправя!“ – мисли си Яман, а на глас ѝ казва:
-Независимо от всичко, което се случи между нас, ти нищо не каза на Ела и аз съм много радостен от това!
Яман тръгва да излезе от стаята, но се връща и ѝ казва, че тя е много добър човек.