Несрин хваща Рючхан за китката и казва, забивайки убийствен поглед в нея:
-Никога повече не смей да вдигаш ръка срещу дъщеря ми. Никога повече няма да ти позволя да нараниш дъщеря ми. Дъщеря ми не е бездомна. Тя си има майка, която сега е тук!
-Кажи ми удари ли те? – Несрин се обръща към дъщеря си. -Ще смачкам всичко тук! Кажи ми!
-Не, не ме е ударила! – отрича Тюркян, ужасена от яростта на майка си.
-Вече няма какво да правиш тази къща, Тюркян. Хайде да си вървим оттук! – Несрин хваща дъщеря си за ръка и я извежда от стаята.
-Мамо, кажи ми, какво става? – пита Тюркян.
-Повече няма да останеш тук! – категорична е Несрин. -Хайде, изтрий сълзите си, за да не разбере нищо баща ти!
Несрин крещи, че не е намерила децата си на улицата и ще изгори целият свят само за една тяхна сълза.
Камерата ни показва Рючхан, която е шокирана от случилото се.
Сомер се прибира и пред входната врата на имението е изненадан да види Садък. Той му казва, че е докарал Несрин, защото е искала да види Тюркян.
-Тя си е спомнила?! – пита изненадан Сомер.
-Да – отговаря радостен Садък.
-Аз съм толкова радостен, Тюркян сигурно също! Хайде влизайте!
Садък отказва.
Влизайки вкъщи Сомер вижда Несрин и Тюркян. Мъжът иска да поздрави тъща си, но тя го игнорира. Сомер пита Тюркян какво е станало, а тя му отговаря, че сега не може да говорят, ще се видят по-късно.
-Айла, какво става? – озадачен Сомер се обръща към прислужницата. -Защо Тюркян излезе с майка Несрин?
-Всичко е по моя вина, господин Сомер – отговаря жената загрижена. -Когато ви съобщих, че госпожа Тюркян ще се срещне с господин Нихат, майка ви е чула, а след това се опита да пребие госпожа Тюркян. Госпожа Несрин дойде в къщата точно в този момент.