Мине нахлува с дъщеря си в спалнята му. Той ѝ казва да излезе. Мине му напомня, че Тюркян не е тук и погледът ѝ пада на куфарите в стаята. Сомер съобщава на Мина, че той и Тюркян се местят в собствената си къща.
-И какво ще стане с нас? – пита Мине.
-Говорих със Селчук, той намери няколко къщи. Отиди и ги разгледай!
-Аз и Кираз сме в безопасност само при теб. В края на краищата знаеш, че опасността от Нихат не е отминала!
-Издадена е ограничителна заповед, той не може да ти направи нищо. Освен това, щом си избереш къща, ще наема двама телохранители!
-Сомер, вземи ни със себе си. Не ни оставяй сами!
-Мине, ти наистина говориш глупости! – отговаря мъжът.
Изведнъж прозвучава мелодията на телефона му. Това е стационарният номер на дома на родителите на Тюркян.
-Скъпа, защо се обаждаш от домашния телефон? Батерията ти изтощена ли е?
-Това съм аз, Несрин !Трябва да говоря с теб.
Сомер излиза да говори на терасата.
-Добре, скоро ще дойда.!
-Ако е възможно, ела незабавно!
Връщайки се в стаята Мине плачейки се хвърля на врата му и го моли да не ги оставя
-Махни се! – отблъсква я Сомер и излиза побеснял.
Мине се изправя до дъщеря си, която е оставила да лежи на края на леглото и казва:
-Виждаш ли, баща ти, не те обича! Не иска! Ти с нищо не помогна!
Мине оставя Кираз на ръба на леглото и излиза.
