В същото време Яман е подготвил изненада за Сехер, като украсява леглото ѝ с маргаритки, цветята, които обича. Когато Сехер влиза в стаята, тя казва на Яман, че за нея миризмата на маргаритките, никога повече не може да бъде толкова приятна, колкото е била през първия ден. Колкото и да се старае, Яман не може да върне времето назад и да оправи нещата.
Сехер му припомня какво му е казала в първият им ден.
Яман се чувства неудобно и поглежда настрани. Сехер го моли да я погледне в очите, защото не иска да говори на стената.
-Какво ти казах тогава, че аз имах баща, на който се доверявах, а сега ти си в моя живот и ти има доверие за всичко. Вярвах, че най сигурното място за мен е под този покрив до теб! Но, ти… – Сехер показва на Яман късчетата хартия, които намери… -Заради тези ли късчета хартия, аз живеех все едно в ада?! Цялата ми вина в това ли беше? В тези фалшиви документи и снимки? За монтирания запис на диктофона … – пита плачейки Сехер. -Аз ти се доверих и ако ми беше казал, че трябва да умра, щях да умра, без да питам за какво… Ти, какво, след всичко, което преживяхме, как можа да си помислиш, че аз мога така ниско да падна, да постъпя така?! Ти ме разби на малки късчета, заради какво?! Работа е там, че ти никога не си ми имал доверие, а си се доверил на това тук, на тази воняща клевета! – Сехер хвърля късчета хартия на пода. -Всичко свърши! Това е краят! – заявява Сехер плачейки. Яман изглежда разбит, той мълчи и не знае какво да направи. Сехер тръгва да излиза. Яман я догонва, хваща за ръката и я моли да ѝ обясни.
-Няма ли да ме чуеш?!
-Не! – казва Сехер и напуска стаята и влиза в старата си стая, като заключва вратата след себе си.
