Действието прескача на сутринта в дома на Али. Кираз говори на снимката, на която е с чичо си Осман.
-Леля Султан мисли, че аз подхождам на комисаря… Но, когато леля го каза, някак странно ми стана на душата! Но, това не може да се случи, нали чичо Осман?! Например ако аз му кажа да, знам че не трябва, но да допуснем, че кажа да…, тогава комисарят няма да се съгласи, нали така?! Коя съм аз, а кой е той?! Трябва да се държа по-далече от него! Дори да живеем в един дом, трябва по-рядко да се мяркам пред очите му! Затова…
Действието се пренася в хола на къщата, където Фърат пита Али, след като закуската е готова, къде може да е Кираз. Али предполага, че е в кухнята.
Леля Султан им казва да сядат на масата, а тя ще я потърси.
Леля Султан влиза в стаята на Кираз, а тя ѝ казва, че не се чувства много добре, затова си е полегнала отново, след като е приготвила закуската. Идва и Али, а Кираз веднага се крие зад завивката си като казва, че може да зарази комисаря. Али предлага на Кираз да отидат в болницата, а тя му отговаря, че ще се оправи.
-Али, момичето не се чувства добре, аз бих се погрижила за нея, но имам ужасно главоболие и ще отида да си почина, а ти се погрижи за нея!
-Не, не е нужно! – казва Кираз.
-Да, днес ще си взема почивен ден – отвръща Али.
-Хайде, оздравявай, дъще! – казва леля Султан с усмивка.
