Сехер е в спалнята, където от гардероба си взема дрехи за спане, а след това тъжна и замислена поглежда към обсипаното легло с маргаритки, а от очите ѝ започват да капят сълзи. Мислите ѝ са прекъснати от Яман, който влиза в стаята. Яман поглежда Сехер, а след това дрехите в ръцете ѝ и заявява:
-Никъде няма да ходиш! Най-накрая ще седнем и ще поговорим!
Сехер тръгва да излиза, но Яман затваря пред нея врата.
-Казах ти, този път няма да си тръгнеш и ще ме изслушаш! – казва Яман.-Да, аз те обидих! Да, може би не трябваше да вярвам, ти си права! Но ти също видя съдържанието на папката! Ако ти беше на мое място, нямаше ли да повярваш, нямаше ли да се усъмниш?! Нямаше ли да си помислиш, че са ти забили нож в гърба, като са те лъгали през цялото време?! -Сехер мълчи, но Яман продължава.
-Когато видях тези снимки и документи, целият свят се сгромоляса върху ми! Ако ти наистина ме познаваш, както тогава му каза, то ти трябва да си разбрала, аз не съм като всички останали! Аз живеех в руини и с много труд постигнах всичко това…. Ти също видя тези руини, моята стара къща, ти знаеш какво съм преживял там…. Аз, зарових там детето и ето ме сега тук….
Аз там се заклех, че на никой няма да повярвам, защото трябваше да оцелея…. Със съмненията, гневя си аз пазех себе си! Аз не съм като теб! Моето лице не гледаше към светлината, а към тъмнината… Когато видях съдържанието на тази папка, то още повече ме завлече към дъното! Но, аз отново се стараех… Така като се стараех за теб, аз за никой друг не съм се стараел преди… Но, тъмнината, коя остана от детството ми беше много дълбока! Не се получи, не успях да се справя…
Разбери, ние с теб не можем еднакво да реагираме…, защото аз, дявол да го вземе съм Яман Къръмлъ!
