Действието се пренася в къщата на Бирсен, където Бирсен моли Серай да не прави нищо без да я е питала. Защото чичо ѝ Мехмед е бил прав, като ѝ е направил забележка, че фризьора е идвал в дома им. Защото тя е вдовица и трябва да внимава, с кой се среща.
Серай побеснява, защото чичо ѝ прави забележки на майка ѝ, само когато на него му изнася, а като я праща на пазар или по-разни други негови работи, не ѝ прави забележка за мъже, с който се среща там.
-Защо се карата, какво става? – пита Юсуф, който влиза в момента и чува кавгата на сестра му и майка му.
-По-добре да не бях викала фризьора вкъщи! – плаче свекървата на Бирсен.
-Мамо, аз какво толкова лошо казах?! Ти все едно си се затворила в затвор и караш и ние да стоим в него! – крещи Серай.
-Виж, дъще! Такива са правилата в този дом, когато се омъжиш ще можеш да правиш каквото си пожелаеш! – крещи Бирсен.
-Бракът е спасение за мен, така ли?! Аз си мислех, че нещо се е променило! – отговаря Серай.
Бирсен ударя шамар на дъщеря си.
-Мамо, какво правиш? Вие побъркахте ли се? – пита Юсуф.
-Виж, баба на колко години е, но иска да се промени, а ти отиди и изрови гроб до този на баба… Има двама, който ще те погребат чичо и дядо! – бясна е Серай.
Юсуф пита баба си, дали фризьорът е идвал у тях.
-Да и какво от това! – отговаря баба му.
Юсуф отива и крещи на сестра си, да не е посмяла да извика още един път фризьора в къщата им. Бирсен казва на майка си да погледне добре, как баща ѝ е възпитал добре сина ѝ.
