Сеит Али се обажда на Керем, докато те с Дефне са в болницата при Йомер, за да му каже да мине през кебапчийницата, за да поговорят.
Митхат избира пръстен за Сейран, защото смята да ѝ направи предложение. В същото време Сейран му се обажда и му казва, че има проблем, защото Сейит Али не иска нищо да хапне, а иска от кебапа на дядо си. Митхат отговаря, че веднага ще реши проблема.
Керем и Дефне отиват при дядо си. Сеит Али е притеснен за здравето на Дефне и макар, че тя го уверява, че е добре, той я моли да си почива повече и по-рядко да излаза, докато не хванат Аднан.
-Дядо, Керем е винаги до мен! – казва Дефне като прегръща брат си.
-Нима ще я оставя, дядо?! – отвръща Керем. -Дядо, ти искаше за нещо да поговорим – припомня му Керем.
-А, да забравих! Баща ти е оправил нещата с Адана спорт.
-Това е негова работа, дядо, аз повече няма да играя.
-Виж, Керем, а аз отидох при треньора на тукашния отбор и му обясних всичко и той те чека да отидеш.
-Керем, това е много хубава новина – казва Дефне.
-Не, дядо, повече няма да се получи! – отвръща Керем.
Махмуд, който слуша разговора не издържа и се приближава към тях. -Как няма да се получи, Керем, нима не беше това мечтата ти? – пита Махмуд.
-Чичо, ние заминаваме, а аз трябва да си намеря работа, трябва да работя! Трябва да се погрижа, за брат ми, за сестра ми, за мама! Футболът приключи! – отговаря Керем.
-Синко, аз отидох и поговорих, мислех, че ще се зарадваш, мислех, че още искаш да играеш, но след като не искаш… – казва Сеит Али.
-Не, дядо, благодаря ти, че си говорил, не че не искам, но не мога да погледна в лицето треньора! – отвръща Керем.
Вуйчо му Махмуд му казва да остави всичко и отиде при треньора, за да сбъдне мечтата си, а и така ще изкара доста пари.
Дефне благодари на дядо си за това, което е направил за брат ѝ, а Керем обещава да поговори с майка си.
Митхат оставя кебапа на Сейран и ѝ предлага довечера да оставят Гедже при Мелек, защото той иска да поговори за нещо с нея. Сейран се съгласява.
