Действието се пренася в имението. Яман седи тъжен и замислен в кухнята, където влиза Сехер. Тя поглежда към него, а след това вади продукти от хладилника и започва да прави салата.
-Аз също паднах от високо! – казва Яман. -Не повярвах! Всички лъжи и измами ме докараха до тук… Ако беше друг човек щях да си тръгна… Но, това беше ти и аз не можах! – Сехер мълчи и продължава да се занимава с приготвянето на салата. Яман става и се приближава до Сехер. -Аз се ядосах и разгневих… А в този голям свят, аз загубих своя компас… И се обърнах към единственото чувство, което познавам – гнева. Куршумът, който изстрелях в теб, попадна и в мен, но…
„Защо? Аз паднах в ямата, защото повярвах в любовта ти! А ти защо си паднал?“ – мисли си Сехер и ядосана се обръща към Яман, който стои зад гърба ѝ и го пита: -А, ти защо си паднал от високо? Откъде си паднал, за какво говориш?
„Това е сърцето ти, от където аз паднах! Аз паднах защото, аз те…. Защото аз те…“ – мисли си Яман, а на глас отговаря на Сехер: -Аз… Аз… Защото се счупи опората, на която имах доверие. Защото в най-неочакваният момент, аз забих нож в гърба ѝ. Разбираш ли?
-Разбрах, при това много добре! Но, си помислих, че все пак поне малко ще съжаляваш за случилото се. Можеше да се извиниш… – Яман мълчи. -Да, ти си имал много труден живот, но сега трябва да си се успокоил, че не съм ти забила нож в гърба, че не съм лъгала… А сега, ако разрешиш, нека всеки сам да се опита да излекува раните си! – Сехер иска да излезе, но Яман я спира.
-Разбери, аз също като теб…
-Какво, ти като мен… – пита го ядосана Сехер.
В този момент Недим почуква и влиза в кухнята.
-Яман не иска да ви прекъсвам, но ние открихме Селим! В офиса е, какво да правим? – пита Недим.
-Аз искам да говоря с него! Искам да се видя с него и лично да го накажа! – казва Сехер.
-Ти… – опитва се да каже нещо Яман, но Сехер го прекъсва: -Поне това можеш ли, да направиш за мен? – Яман кима с глава.
