Действието се връща в ресторанта.
-Мустафа няма да дойде, нали? – Севилай се обръща към Йозер. -Ти използва сина ми, за да ме накараш да вечеряме , но вината за това е моя. Повярвах ти, дойдох тук, а ти ме излъга. – Тя се надига и иска да си тръгне.
-Не съм те измамил. Повярвай ми, Мустафа ще дойде. Седни, моля те!
-Защо трябва да ти вярвам? Загубих младостта си, мечтите си, надеждите си само защото ти се доверих. Вярвах на всяка твоя дума, но пред теб вече не е същото наивно момиче, което даваше живота си за една твоя дума!
-Знам, все още си ми ядосана. Права си – признава Йозер. -Но аз се стараех наистина много. След като уредих проблемите си, те търсих много дълго време.
-Не искам да чувам. Няма да оправиш отношенията ни само защото си се погрижил за сина ни и си му дал работа. Повярвай ми, това няма да ти помогне. Отношенията ми с Мустафа определено ще се оправят. Ако наистина ни помогнеш като баща, за да ги оправим, ако ни сдобриш, това ще бъде твоето изкупление. Можеш ли да се обадиш на Мустафа? Ако той не дойде, няма да чакам повече. Отивам до тоалетната.
Севилай става от масата. Камерата се приближава отвънка пред заведението, където колата с Рючхан вътре току-що е спряла. Рючхан влиза в ресторанта и сяда на маса от другата страна на заведението, откъдето може да наблюдава масата, на която седи съпругът ѝ.
