В същото време Зейнеп пристига пред ресторанта. Виждайки Халил тя го пита, защо не ѝ вдига, защото тя много пъти се е опитала да му се обади.
-Не сметнах за нужно да ти вдигна, без това разбрах резултатите! – отговаря Халил.
-Ти, защо се надуваш така? – пита Зейнеп.
-Не е нищо лично! Заповядайте, колегите ще ви съдействат! – казва Халил.
-Добре, сега имам среща, но след това ще поговорим! – отвръща Зейнеп.
-Няма нужда да говорим!
-Резултатите не са по-вкуса ни и се притеснявам да не постъпиш глупаво! Удряш, трошиш и чупиш… неща, които са ти присъщи!
-Сериозно?! Такъв ли съм наистина?! Само това ли видя у мен?
-Що за отношение е това?!
-Такова е за тези, които отстъпват! Аз не мога да мълча и крия, говоря директно!
Зейнеп не му отговаря, а влиза в ресторанта.
Действието се пренася във ВИП стаята на ресторанта.
-Сефер, брат ви ме помоли за услуга, защото е разбрал, че искате да заведете дело за наследство. Той иска да се споразумеете, защо съдебната зала е мястото, което иска да избегне, защото сте фамилия с авторитет и не е полезно да се разчува! – казва Дуфан.
-Няма нищо не редно! Смъртта е сигурна! Наследството е право! Нали така?! – отвръща Али.
В този момент пристига Зейнеп. Дуфан пита, коя е тази госпожа.
-Дуфан, да ти представя г-жа Зейнеп Йондер! – казва Левент.-Предполагам, че г-н Али я е наел.
Зейнеп ги подканя да седнат.
Дуфан казва на Али, че той е свикнал да бъде герой в пресата, но брат му не е и той няма право да го притиска след 27 години. Левент моли Дуфан да се успокои и казва на Али Фуат, че преди да почине, баща му е прехвърлил имуществото си на другите си деца.
Зейнеп се намесва и казва, че може да се е случило при други обстоятелства и бащата на Али да е бил болен или умът му засегнат и ако не докажат обратното, не може да докажат, че имуществото е тяхно.
Али Фуат е категоричен, че с адвокатката си е готов да стигне до края! Дуфан предлага да се споразумеят. Али го пита, какво ще стане, ако не приеме.
-Тогава ще кажа следното, този човек обича приключения, тогава се готви за изненади! – отговаря Дуфан.
-Добре, добре предай му да не се бой, защото от страха полза няма! – казва Али Фуат и си тръгва със Зейнеп.
Дуфан се обажда на някого и му нарежда да действат.
В същото време Али Фуат моли Зейнеп да не постъпва така, защото може да е опасно. Зейнеп му казва, че ако иска тя да води делото му, трябва да му се довери.
