Действието се пренася в конака на Джумали. Джумали и Зюмрют излязат от къщата, за да отидат да видят Йомер. В този момент идва Халил.
-Йомер, добре ли? – пита Джумали.
-Не се притеснявайте, той е добре! -отговаря Халил.
-Изплашихме се, като те видяхме да идваш – отвръща Зюмрют.
-Вие, къде сте тръгнали? – пита Халил.
-В болницата при Йомер. Бедничкият, пред статията му са поставили полиция – казва Зюмрют.
-Вече няма полиция – отговаря Халил.
-Значи са го хванали, затова полицията търсеше днес Кенан – досеща се Джумали.
-Аднан почина, татко! – казва Халил.
-Истината ли казваш? – Зюмрют е шокирана от новината.
-Да, самоубил се е! – отговаря Халил.
-Не е хубаво да се говори лошо за починалите, но ако той не го беше направил сам, щеше да го направи моя внук! – казва Джумали.
-Господ ни остави Йомер, а виждаш ли, заради това момиче, този младеж умря, а и Йомер пострада! – казва Зюмрют.
-Хайде, да ходим да видим как е Йомер! – подканя я Джумали.
-Татко, идвам от болницата, на Йомер са дали успокоително и сега спи! – казва Халил.
-Защо са дали на Йомер успокоително? За самоубиеца ли се притеснява? Успокоителни трябва да дават на този, които е станал причина за това! – казва ядосана Зюмрют.
-Мамо, днес, и без това беше много труден ден, никой не се нуждае от упреци и намеци! – казва Халил.
Джумали казва на жена си, че е по-добре да не ходят в болницата, защото ще разбуди младежа с приказките си и ще нарани сърцето му. Зюмрют все така ядосан и озлобена се съгласява и се прибира. Халил си тръгва, а баща му го пита, къде ще ходи, а той му отговаря, че ще се срещне с Ихсан, за да говори по работа с него.
