Действието се пренася в полицията, където Али Фуат, държи телефона на Халил в ръце и гледа последната снимка на Дженет.
-Кой си ти, младежо?! Кой си ти?! – пита се Али Фуат.
В същото време линейката с Халил пристига в болницата. Зейнеп и Фунда също пристигат. Халил е вкаран веднага в операционната. Двете жени ще трябва да почакат отвън.
Действието се пренася в къщата на Бирсен, където тя е приготвила за вечеря бюрек и слага на децата и на свекърва си да хапната. Тя казва на Юсуф да занесе утре и на вуйчо му, за да закуси. В този момент на Бирсен звъни телефона.
-Кажете!
-Г-жо Бирсен! – казва Зейнеп с треперещ глас.
-Коя сте вие? – пита Бирсен.
-Зейнеп съм!
-А, г-жа Зейнеп, не съм записала номера ви, извинявайте! Слушам ви!
-Искам да ви кажа нещо, но не знам как. – плаче Зейнеп.
Бирсен се хваща за стената и пита Зейнеп, дали е нещо лошо.
-Халил..
-Какво е станало с Халил?
Серай и Юсуф притеснени поглеждат към майка си.
-Ние сега дойдохме в болницата и се намираме в бърза помощ.
-Какво се е случило с него?
-Той е ранен!
Бирсен чувайки това се свлича на земята.
Серай притеснена се притичва и пита майка си, какво е станало. Бирсен е шокирана. Серай няколко пъти я моли да им каже, какво е станало с вуйчо им.
Бирсен започва да се моли, Бог да не ѝ взема и брат ѝ. Серай я моли да отидат в болницата.
-Серай, не мога, не ме държат краката! Това е краят ми! Уморих се! – плаче Бирсен.
Серай нарежда на брат си да отиде при чичо им, за да ги закара с колата до болницата.
-Серай, не мога… Ако там нещо се случи… аз няма да издържа!
Юсуф се връща и казва, че чичо му го няма, но ще се обади на чичо му Тугут, той. Да ги закара.
Юсуф пита майка си, дали да се обади на леля си Фериде и дядо си. Тя му отговаря, да не го прави, защото не се интересуват от Халил.
