Камерата се приближава към бледото лице на Тюркян. Момичето е в шок и се мъчи да се задържи на краката си.
-Защо си дошла тук? За да ме злепоставиш? – пита Сомер.
-Дойдох тук, за да унищожа щастието ви! – заявява решително Мине. -Дойдох, за да унищожа твоя свят, изграден върху лъжи!
-Нима си полудял? Какво искаш от тези хора?
-Ще хвърля истината право в лицата им. Нека да става това, което трябва да стане, нека всичко се срине. Не ме интересува нищо друго!
-Ако направиш нещо подобно, ще ме загубиш завинаги!
-Вече съм те загубил, Сомер. Ти реши да изхвърлиш мен и дъщеря си от къщата заради едно неродено дете. Никога няма да ти простя за това!
-Не съм решил да изхвърлям никого от къщата! – отрича Сомер. -Просто се опитвам да направя това, което е най-добро.
-Най-доброто? Знаеш ли кое е най-доброто? Това е, когато едно дете израства с майка и баща. Това е най-доброто нещо за Кираз. Преди да се роди дъщеря ти, ти каза, че ще бъдеш до нея. Казахте, че никога няма да я оставиш! – В очите на Мина се появяват сълзи.
-Дъщеря ми изгуби този шанс заради твоите лъжи!
-Не, Сомер. Когато бях бременна, те загубихме, защото се влюби в Тюркян! Но не забравяй, че Кираз също е твое дете – продължава Мине. -Не можеш да обърнеш гръб на дъщеря ми и да водиш щастлив живот заедно с Тюркян. Не можеш да я оставиш!
-Аз не съм се отказал от дъщеря си. Просто исках да ѝ дам спокоен дом!
-Затова ли се дистанцирахте от нея? Нека живее, където иска, стига да ти дава спокойствие, нали? Тя ти напомня за твоя грях. Ето защо не можеш да се докоснеш до дъщеря ми, нали?
-Не, не. Никога не съм мислил така. Ако съм те накарала да се чувстваш по този начин…
-Говориш така, сякаш си загрижен за чувствата ми – Мина прекъсва Сомер. -Но не можеш да се отървеш от нас толкова лесно. Нито ти, нито майка ти ще спите. Ако Тюркян има дете, аз също имам такова. Ако нейното дете е внук на майка ти, моето също е! Ти ще ни цениш толкова, колкото цениш Тюркян и нейното дете! Ясно ли е това? Дъщеря ми спи на фотьойла до леглото. Дори не си купил детско креватче за нея!
-Мине, ще поговорим за всичко това, обещавам – уверява я Сомер, като иска да успокои развълнуваната жена. -Но точно сега, моля те, върви си!
-Нямаме за какво да говорим. Ако не искаш да те злепоставям, вместо да ни изгониш, помисли върху това, което казах, и направи необходимото.
