В същото време Тюркян плаче на кея и пита нероденото си бебе, как ще излязат от тази ситуация, от която няма изход. Севилай, която я вижда да плаче се приближава към нея и я пита, дали е добре и ѝ подава бутилка вода и сяда до нея.
-Бременна ли си? – пита Севилай и веднага се досеща. – Очевидно са те наранили?! Изоставиха ли те или предадоха?
-Какво значение има това? -отвръща Тюркян.
-Права си, и двете нараняват човека. Отначало не приемаш истината. Искаш да избягаш, но не можеш. Ако сега бях в твоето положение, не знам какво щях да направя. Ще родиш ли това бебе?
-Аз… – отвръща Тюркян, изненадан от този въпрос на Севилай.
-Все още не си мислила за това, нали? Ще вземеш по-лесно решение, ако не мислиш за това, което вече е минало, ако се отпуснеш и помислиш, как да продължиш живота си, ще намериш отговора по-лесно. Ще си кажеш: аз съм силна, мога да се справя сама да отгледам детето си. Мога да се изправя на собствените си крака. Да бъдеш майка е най-прекрасното нещо на света, но трябва да бъдеш много смела. В противен случай ще бъдеш стъпкана и унищожена. Ако стоиш смело на собствените си крака, животът ти ще продължи. От друга страна, ако се предадеш без борба, ще се окажеш на безмилостното бойно поле, заедно с дете, което ще те гледа с невинни очи!
-Колко красиво го казахте! – казва развълнувана Тюркян.
-Но не се страхувай от това. Ако успееш да погледнеш право и гордо в очите на детето си, тогава победата на бойното поле ще бъде твоя. Просто продължавай да вървиш напред. Ти, ще бъдеш войнствена майка. Детето, което ще водиш за ръка през живота, няма да бъде твоята слабост, а ще бъде най-голямата ти сила! И тогава въобще няма да ти пука, кой какво ти е казал! Твоето дете ще порасне, но някой винаги ще му липсва…
-Баща му! – отговаря Тюркян.
-Виж снимките на децата без бащи, те винаги стоят някъде на заден план и винаги ги споменават последни…
