Садък се връща от работа и казва на Несрин, че са се обадили от селото на Месут.
-Трябваше да му кажеш, че ще отидеш следващата седмица – казва Несрин.
-Той каза, че няма нужда да ходим толкова далеч!
-Защо няма нужда? – учудена е Несрин.
-Родителите на Месут са претърпели автомобилна катастрофа преди много години на път за Германия. Загинали са. Месут продължава да иска да го заведа при майка му. Трябва ли сега да го заведа на гроба им? Какво да направя?
В този момент Месут влиза в стаята. В ръцете си носи стара люлка, която Несрин свалила от тавана с мисълта за бебето от Тюркян.
-Сестрата на Месут също имаше такава люлка – обявява момчето.
-Сестра? – пита заинтригуваният Садик.
-Да, сестра. Когато майка ми и баща ми заминаха за Германия, взеха със себе си и сестра ми.
-Месут, мама направи десерт. Ела, ще хапнем заедно! – казва Дьонюш и отвежда момчето в кухнята.
-Батко, той спомена сестра си – обръща се Незахат към Садик. – Тя също ли е загинала при катастрофата?
-Мъжът не спомена нищо за момичето. Каза само, че е бил на погребението на родителите му.
-В такъв случай къде е сестра му? – пита Несрин.
-Откъде да знам? – Садък свива рамене, после насочва поглед към прашната люлка.
-Донесох я за бебето от Тюркян. Ще я възстановиш, нали?
-Разбира се, ще я поправя и боядисам. Стига госпожа Рючхан да ми позволи да я внеса в дома ѝ.
-Люлката няма да стои в къщата на госпожа Рючхан. Ще я използваме тук.
-Тук? – Садък прави озадачен поглед.
-Батко, внукът ти също ще остане тук – включва се Незахат, за да не отиде разговорът твърде далеч. -Ето защо искахме да се подготвим.
