Зеррин настоява, че плачът няма да помогне и че нещата в крайна сметка ще се успокоят. Тогава тя чува разговор между Орхан и Фуат в коридора. Орхан се опитва да утеши сина си, обяснявайки, че суровите думи на дядо им вероятно са били изречени от страх и тъга. Фуат изразява гнева и разочарованието си. Орхан напомня на Фуат, че дядо им е претърпял голяма загуба, която го е оставила дълбоко белязан. Той се опитва да рационализира действията на Халис и моли Фуат да разбере сложността на ситуацията. Фуат обаче не желае да прости обидните думи. Орхан обвинява Пелин и майка ѝ за цялата ситуация.
Зеррин излиза от стаята и се изправя срещу Орхан, като му се кара, че несправедливо обвиняват дъщеря ѝ. Той я заплашва, а тя изтъква липсата мъ на смелост по време на нахлуването на хората на Сафет-ага. Ифакат се намесва, като защитава Орхан и се кара на Зеррин за дързостта ѝ. Предупреждава я, че без нейната подкрепа ще бъде безпомощна в имението, и заплашва с последствия за поведението ѝ. Зеррин остава непокорна, като се заклева да разкрие всичко, което са направили, и да отведе дъщеря си от имението.
Ифакат отхвърля заплахите на Зеррин и уверява Орхан, че ще намерят решение, за да спасят Ферит. Орхан е благодарен за подкрепата на любимата си и я прегръща. Гюлгюн обаче влиза в стаята и става свидетел на интимния момент между Орхан и Ифакат, привидно невъзмутима, но явно знаеща за аферата на съпруга си.
Междувременно търсенето на бегълците от страна на Тарик се оказва неуспешно, въпреки че е близо до откриването им. Сафет-ага го вика в имението.
